Германско административно право, раздел 2, §8: Обвързващата сила на административния акт

Германско административно право. Том 1

Да цитираш:

Ото Майер, „Германско административно право, раздел 2, §8: Обвързващата сила на административния акт, Германско административно право. Том 1 ': Общ преглед на закона на линия, 2019, номер 50443 (www.revuegeneraledudroit.eu/?p=50443)

Раздел II

Общи принципи на административното право

§ 8 Обвързващата сила на административния акт

(119) Върховенството на закона (Rechtsstaat) завършва с административния акт, който със своята обвързваща сила се поставя в отношенията, които трябва да се уредят между държавата и субекта. Неизвестен за кръга от идеи, които характеризират полицейския режим, не е изцяло съдебно решение или изцяло акт на управление, административният акт трябва да бъде изучаван в конкретния си характер, ако някой иска да разбере съвременното административно право., Защото това право е доминирано от него.

И. - От гражданското право се ражда задължение за плащане, от наказателното право - да се позволи да бъде наказан. Ако нямаше нищо друго, компетентният орган щеше да извърши тези последици от закона чрез сила; по негова заповед съдебният изпълнител щял да залови длъжника, а агентът на съдебната полиция да отвел виновника в затвора. Но веднага ще забележим, че това не би представлявало справедливост; това, което липсва, е преценка. Преди законът да бъде приведен в изпълнение от факта, съдът с решението си декларира кое в случая е правилно; това, което той реши, е правно обвързващо по въпроса. Самото решение е обвързано от закона; но от своя страна решението свързва факта на изпълнението: какво се дължи на субекта, какво трябва да му се случи от властта, вече не се определя пряко от закона, а от решението. Този, както се казва, направи jus in concreto.

(120) Както ценността на върховенството на закона се крие в законово гарантираното равенство на авторитарните действия, така и стойността на едно съдебно решение се състои в правната детерминация, която тя незабавно дава на отделния случай. Както правилото на гражданското право е приложимо към администрацията, като се приписват на конституционния закон съществените елементи на неговата сила, така се използва, съгласно принципа на правовата държава, гражданското право. Като оставим настрана всички особености на съдебното решение, което си запазваме да използваме специално, ние придаваме същността на неговата правна сила на авторитарен волеви акт, който се извършва в администрацията и за администрацията.

Този акт е, подобно на решението, специална проява на публична власт, която не произтича от никой член на обществената организация. То е запазено за магистрати, формиращи един вид аристокрация сред масата на длъжностните лица; съдебните органи (Gerichtsbehörden) съответстват на административните органи (Verwaltungsbehörden2).

(121) В правосъдието тези органи са ясно определени от името на съдиите и съдилищата. В администрацията става въпрос за тълкуване на правилата, които ръководят разпределението на правомощията, това за знанието дали правомощието да решава, да разпорежда, да извършва актове на власт, с една дума от административните актове, е включено определена функция. Съществуват специални органи, компетентни само за определени действия или за действия, които участват в определен клон на администрацията. Но организационните закони определят и общи власти, органи на общата администрация на страната (Behörden der allgemeinen Landesverwaltung), органи на полицията в страната (Landespolizeibehörden), които трябва да бъдат компетентни да изпълняват всички административни актове в степента на йерархията, която те заемат и не са запазени за друг орган.

Тъй като действията на административните органи са много разнообразни, в частния случай може да се запитаме дали е административен акт или не. Презумпция (122) е утвърдително. Ако извършеното от органа, съгласно неговата компетентност и според съдържанието на изразената воля, може да бъде административен акт, то трябва да се счита за такова и да му се предоставят правните последици, свързани с него, освен обратното доказателство, че е да се каже, освен да се докаже, че става въпрос само за призоваване, заплаха, предупреждение. Това е принципът. Изричните разпоредби позволяват по-ясно да се разграничи административният акт, като се оповестява по неговата форма, произход, съдържание.

II. - Гражданското съдебно решение има своята стереотипна роля; административният акт е по-свободен и по-разнообразен. Това отговаря на мисията, която му е дадена, тази за поставяне на правното определяне на отделни случаи в движението на администрацията.

1) Решението на гражданския съд винаги се основава на закона, който се прилага към специалния случай. Също така бихме се изкушили да изискваме такова основание за административния акт; но не можем да установим общо правило в това отношение3.

Трябва да се разграничи. Определянето от властта по отношение на субекта на това, което в конкретния случай трябва да бъде правилно за него, не е включено в резерва на закона. Това е излъчване на публична власт, която също принадлежи на изпълнителната власт. Всичко зависи от съдържанието на акта (123) административно. Въпросът е за подкопаване на свободата и имуществото чрез команди, чрез налагане на такси, чрез задължения за плащане, чрез лишаване от собственост или чрез ограничения, тогава, естествено, актът задължително има за основа закон. Това не е защото е решено за субекта нещо, което за него трябва да е правилно; защото решаваме, че някаква контузия трябва да го удари. От друга страна, административният акт може да предостави на субекта предимство, право на владение, право на наслада, сума, която трябва да бъде събрана. Така че вече няма въпрос за резерва на закона и виждаме, че административният акт поражда своето действие по силата на собствената си сила.

Акт, който по своето съдържание предполага само услуга от този вид, може да се нуждае от специално законодателно разрешение, когато става въпрос за въпрос, който законът вече е придобил; тогава е заложено предпочитанието на закона4.

От друга страна, действие, налагащо тежести, може да бъде извършено без правно основание по силата на съгласието на съответното лице. Резервата на закона, както е формулирана в т. Нар. Права на свобода, е предназначена в полза на физическите лица и произвежда своя ефект за тях: нарушаването на резервата в тяхна вреда е несправедливост, извършена по техен предразсъдък. Но би било отричане на самата свобода да искат да им предоставят тази защита въпреки себе си; защитеният остава свободен да се подложи до известна степен на лична тежест, задължения за плащане и т.н. Следователно е необходимо във всички конституционни резерви, които забраняват налагането на обвинения на лица извън закона, да се подразбира мълчаливата клауза: освен ако заинтересованата страна не даде съгласието си (124). Такъв е случаят с административните актове при подаване. Подаването замества само разрешението на закона; тя премахва бариерата, която в противен случай би създал конституционният резерв. Административният акт, който е станал свободен, произвежда последиците си сам по себе си5.

Нека добавим още, че административният акт не трябва да има специално заглавие в закон, който го разрешава, когато не създава нови тежести и задължения, а прилага само тези, които вече съществуват. Ние наричаме това декларативен акт. Тогава става въпрос за правоотношение, което вече е фиксирано или от закон, или от предходен административен акт, няма значение: и в двата случая административен акт може да се намеси, за да декларира, чрез власт, това правоотношение, да се развие го и извлечете последствията.

(125) 2) Ефектът на преценката прилича на този на върховенството на закона. Той дава на човека, за когото е направен, правна дефиниция спрямо публичната власт за това какво дължи и какво може; то задължава правосъдието да се съобразява с него при изпълнението си, както и в последващите си решения. Това е несправедливост, която човек извършва спрямо него, като се отклонява от него към предразсъдъците си.

По същия начин административният акт дава на субекта, за който е направен, определение; само тук съдържанието на това определение е безкрайно по-разнообразно.

Административният акт не се ограничава до решението, че субектът ще бъде принуден към нещо или че ще бъде задържан в нещо, като подробностите за тези неща представляват интерес само за противната частна страна; тук всички подробности веднага стават обект на правоотношението с управляващата държава; по отношение на държавата субектът трябва да направи или не, или има правомощието да направи, плати или получи сума, да направи услуга, да се откаже от собствеността си, да се ползва от предимство 6. В същото време публичната власт е длъжна да осигури изпълнението, като осигури наблюдението и изпълнението на така решеното, стига поне административният акт да остане в сила и при условие че не се намесва в специална сила за спиране на ефекта му.

Този ефект зависи от спазването на всички условия и ограничения, на които е подложен самият административен акт. Но тази зависимост е от същия правен характер като тази на решението на гражданския съд. Решение, което нарушава закона, не е така (126) валиден, той трябва да бъде отменен. Но докато не бъде отменено, трябва да признаем ефекта му. Авторитарната власт, която се появява там, винаги започва като удостоверява своята законност. Същото важи и за административния акт. Недействителността е само едно от основанията за обявяване на неефективност; това не е самата неефективност. За да се получи тази декларация, човек трябва да следва пътищата, посочени от разпределението на правомощията7.

По този начин административният акт запълва цялата административна сфера с добре дефинирани правоотношения, като непосредствената им причина е именно в този акт, сходен по разнообразие от своето съдържание на правоотношенията на гражданското право, по своята форма и по своя тяхното естество на правоотношенията на правосъдието.

3) Всички административни актове създават правен ред за отделния случай. Но в същото време те могат да се отнасят повече или по-малко към вече съществуващ ред. Това ни кара да разграничаваме различни видове административни актове.

Основната класификация е тази в решения (Entscheidungen) и разпоредби (Verfügungen). Решенията са административни актове с правно свързано съдържание. Задължението може да произтича от върховенство на закона, приложимо към конкретния случай, или от предходен административен акт, че става въпрос просто за изпълнение (127), или индивидуално право, последиците от което трябва да бъдат признати и декларирани. Задължението трябва да бъде пълно, така че самият нов административен акт да няма какво да добави към правния ред, изискван от отделния случай; решението казва само какво трябва да е законно, като се декларира кое е законно. Решенията на гражданските съдилища, с малки изключения (Comp. § 13, I, по-долу), имат този характер навсякъде. По техния модел са формирани съответните видове административни актове8.

Всички останали административни актове са разпоредби. Общото между тях е, че тук органът действа по собствена воля, за да определи условията на правоотношението. Няма разлика в зависимост от това дали властта е изцяло свободна или дали е оставена с определена свобода да изрази волята си в тези граници.

Трябва обаче да се направи разграничение между разпоредбите, като се има предвид тяхното значение по отношение на връзката, към която се стремят.

Разпоредбата формира абсолютната антитеза на решението, когато съвсем ново създава определена правна връзка между лицето, към което е насочена, и публичните власти. Тогава то съответства на това, което в гражданското право наричаме правен акт (Rechtsgeschäft), като споразумение, завещание и т.н.; можем да го наречем правен акт на публичното право9.

(128) Но не всички разпоредби са поставени в началото на правоотношението; има такива, чиято мисия е само да разработят и изпълнят съществуващ доклад. След това разпоредбата може да прави промени, допълнения, анулирания и т.н., като всичко това може би все още може да бъде разбрано под понятието правен акт. Но всяка прилика престава, когато разпоредбата служи само за утвърждаване на общата власт, която по силата на съществуващите отношения властта трябва да упражнява върху субекта; това няма характер на правен акт, освен призовка, с която гражданският кредитор изисква услуга, произтичаща от общ ангажимент10. В публичното право има определен вид отношения, които съдържат, в полза на властта, обща власт: те са получили името на отношения с особено подчинение (Gewaltverhältniss) 11. Административният акт, който се извършва, за да се утвърди връзката на подчинение върху индивида и да се извлекат последиците от него, се нарича инструкция. Основният пример е инструкцията, адресирана до държавните служители; но това не е единственият пример.

III. - Законът може да произведе своето действие по същия начин като върховенството на закона, чрез общи правила, засягащи всички засегнати.

(129) Административният акт няма този общ ефект по отношение на това дали е задължителен; това е съществената разлика. Всички останали качества на обвързващата сила на закона могат да принадлежат към обвързващата сила на административния акт; но веднага щом административният акт стане способен да произведе своето действие в тази форма, съответстваща на закона, той ще престане да бъде административен акт.

Следователно административният акт отнема отделния случай по начина на решението на гражданския съд. Не бива обаче да искате да го налагате твърде строго в определена форма. При условие, че не е необходимо да произвежда своето действие като правова държава, той може да се справи по различни начини с индивидуалния случай, който обхваща.

1) Гражданското решение определя случая много точно, като посочва човека, за когото се намесва. Това ще бъде и правилото за административния акт: полицейската заповед, налагането на преки данъци, наборът за военна служба продължава в тази форма.

2) Гражданското съдебно решение разширява своето действие извън лицето, което пряко се отнася, до неговия правоприемник: следователно юридическият факт, който настъпва в сферата на гражданското право, измества едновременно публичноправните отношения, които са създадени с решение По същия начин административният акт може да има непряко въздействие върху трета страна, когато създава право или задължение, което може да бъде предадено (вж. § 9 по-долу); но това е рядко изключение.

3) Административният акт по-скоро съответства на модела на някои правни актове на гражданското право, когато, макар да е направен по отношение на определено лице, той обаче не го насочва лично; когато то се отнася само до него като представляващо определени външни обстоятелства, при които е поставено, a (130) собственост, експлоатация, бизнес; тогава административният акт може да има ефект върху всяко друго лице, което ще го замени по-късно. Този последователен ефект върху персоните безсмъртни не е правило (вж. § 21, бележки 10 и 20, по-долу.)

4) Необходимо е също така да се разграничи случаят, когато този, който се отнася до административния акт, наистина е определено лице, но е посочено непряко: той се определя едва след изясняване на определено правоотношение. Това се случва особено за административни актове, засягащи вещни права, като отчуждаване, установяване на публичноправни сервитути: тези актове не трябва да определят собственик или реалния собственик, които те засягат; удрят го през жилищната му сграда, към която те сочат. - От същото естество е административният акт, който е адресиран до определен набор от хора за стачка на всяко от включените лица: призоваване на тълпа за оттегляне, разпускане на събрание или сдружение. Всъщност това е множество административни актове: по един се адресира до всяко лице, посочено от групата, в която е включено; но тези актове изглеждат обединени в колективен акт12.

5) Този начин за по-свободно определяне на лицата, че съответният административен акт достига най-високата си степен по отношение на конкретното подчинение. Тук откриваме колективни актове с непряко обозначаване на лицата, които се отнасят до тях, и без ограничение до набор от присъстващи и определени хора; следователно те са действия, направени за несигурни личности. На лицата, включени в отношението на подчинението, на всички едновременно инструкции (131) могат да бъдат дадени, административни актове, очертаващи последиците от отношенията на подчинение. Тези инструкции са събрани в правилата за обслужване, наредбите, уставите и се съобщават чрез публикация или други подходящи средства, за да бъдат доведени до знанието на заинтересованите. След това те са задължителни за всеки индивид, който в момента е включен в доклада за подлагане или който ще го въведе в бъдеще.

Тогава външно актът силно прилича на върховенството на закона. Това обаче все още е само колективен административен акт или, както също е наречен съвсем основателно, обща разпоредба13. Тази разпоредба не действа с общата обвързваща сила на закона; той действа само със силата на конкретното отношение на подчинение: може да има ефект само за отделни лица и за задълженията, които са включени в него. По отношение на тези задължения, отношението на подчинение поставя всяко лице, което разбира, в контакт с административния акт, който е бил издаден предварително и който също го засяга; то му налага като първо задължение да се информира за този акт14. Ефектът е същият, както ако инструкцията му е била съобщена директно и като индивидуален акт.