Отслабването е в главата

Малка крачка назад. И така в петък изживях първия си ден без закуска. Случай, който трябва да се случи в моя случай два пъти годишно, в случай на кръвен тест. Или денят след цезарово сечение. И дори. Достатъчно е да кажа, че не водех. Ами ако се срина по пътя за училище? Ами ако сърцето ми откаже? Какво ще стане, ако страдам, без никой някога да е осъзнал това от сираче, причиняващо парализа на долните крайници в случай на сутрешно недохранване? ?

Добре, на безвредния въпрос на доктор Z имах своя отговор: да, страшно е да си гладен.

Относно причината за този страх, признавам, че съм в средата на брода. Хайде, ще ви разкажа за тази луда сутрин ?

- 6:45 сутринта: Будилникът звъни, толкова съм щастлива, че е времето ми за закуска.

- 6:46 ч .: Мозъкът ми просто се свърза отново. Всъщност това е часът от началото на поста. Искам да умра.

- 6:47 сутринта: Добрата новина е, че имам четвърт час сън. Освен това кой спи, вечеря, значи това е джакпотът.

- 6:49 ч .: Чудя се дали не усещам първите признаци на глад.

- 6:50 сутринта: Най-накрая ще стана да се претегля, чувствам, че кантарът ми и ще бъда на wifi тази сутрин, само фактът, че съм планирал да пропусна едно хранене, сигурно съм свалил килограм. Тъй като отслабването е в главата.

- 6:51 ч .: Везната ми очевидно не е наясно, че отслабването е в главата.

- 7:02 ч .: Най-хубавото при пропускането на закуската е, че ще се радвам на децата си с четвърт час повече. В живота на майката не е нищо.

- 7:04 ч .: Дъщеря ми се възползва от този четвърт час, за да ми разкаже за настроенията си в облеклото. Чувствам, че ще изживеем истински момент майка-дъщеря, там напълно забравям глада си. Като това, което отслабването наистина е в главата.

- 7:05 ч .: Пред претъпкан гардероб, любимата ми дъщеря ми обяснява, без да мигне, че няма какво да облече. Дадена причина: в CM1 вече не носим поли. Просто дънки. Но единствените й дънки са в продажба.

- 7:07 ч .: Доколкото знам, купих дузина дънки през последните шест месеца, възразявам с усмивка относно важността на изграждането на отношения на доверие с вашите деца. „Да, но има само един, който е слаб“. това със сигурност е проблем, който не знам. Всичките ми дънки са тънки. Дори панталоните ми от харем са тънки. Решено е да пропусна и обяда.

- 7:08 ч .: Дишам със стомах - празен - и предлагам на дъщеря си три различни тоалета. Все пак е страхотно тази връзка, която се формира между нас. Всичко това благодарение на моя диетичен подход. Честно казано, храната е загуба на време и вреди на семейната хармония. Искам да напиша песен там.

- 7:09 ч .: Нито един костюм, измислен с любов, не зарадва дъщеря ми, която остава в бикини и въздиша пред килера си. При всяко предложение тя ме гледа с ужас. Когато я питам, леко напрегната, какво наистина би искала да пусне в една история, че не губя напразно своите петнадесет минути, играейки модни редактори, тя отговаря в брадата си на неща, които не разбирам. Освен ако гладът не ме направи глух.

- 7:11 ч .: Ако не погълна нещо през втората, я карам да си изяде мръсните дънки.

- 7:12 ч .: В крайна сметка хвърлям половината от килера му и се отказвам да му обясня, че отказвам да започна този ден с конфликт. Предупреждавам също, че всички поли, рокли или други клинове, закупени с потта на моя труд, ще бъдат раздадени утре на малките момичета, които наистина се нуждаят от тях. Пренесена в моите песни, предлагам също да смени къщата и майка си, ако нейната не й харесва.

- 7:13 ч .: Супер впечатлен съм, ако не ям не влияе на самоконтрола ми.

- 8:00: След като забраних на сина ми за телевизия за два месеца заради трохи на пода, лишен от излети на Хелмут до навършване на пълнолетие и обявих секс стачка на мъжа без основателна причина по отношение на тези две последни наказания, оставям спокойна на работа. Не без да съм натъпкал чантата си със закуски за евентуален провал по пътя.

- 8:22 ч. Сутринта: Изненадан съм изключително, успявам да отида до автобуса, без да се срутя. Имам ли резерви? Дори това почти се чувствам добре.

- 8:23 ч. Сутринта: Ако е така, произвеждам ендорфини като маратонци.

- 8:25 ч .: Там всеки път, когато отслабвах, тялото ми изгаря калории като луд. Дава ми праскова, днес следобед отивам до Зара и опитвам морковен панталон в 38.

- 8:29 ч .: Аз съм в средата на трансцендентно преживяване. Според мен гладуването причинява химическа реакция в мозъка ми. Все едно се рея в океан от щастие. Бих могъл да покоря света, всички без тост. Чудя се дали цялата тази увереност вътре в мен не е малко опасна.

- 8:34 ч .: Искам да повърна. Всеки път, когато тялото ми ми изпраща сигнал. За щастие съм тук, за да го слушам, горкият човек. Там става въпрос за непреодолима сила. Може би ще закуся леко. Особено след като, ако вземем предвид, че обикновено ям в 6:45 сутринта, можем да кажем, че съм показал доста съпротива. Като какво с малко воля ...

- 8:35 сутринта: Или е гастро.

- 8:37 ч .: Или пък тялото ми се пречиства. И съм на път да го прецакам със закуската си.

- 8:39 ч .: Напълно съм изгубен. Сложно е да опознаеш глада.

- 8:40 ч .: Връщам закуската си обратно в чантата си. Мога да се държа, да, мога.

- 8:41 ч .: Ако се окаже, че никога повече няма да искам да ям.

- 8:43 ч .: Чувствам се много близък с Ганди.

- 9:00: Пристигам на работа. Чудя се дали на лицето ми личи, че общувам с вътрешния си Аз. А също и с Ганди.

- 9:02 ч.: "Имате ли грип А или какво, имате ли една от тези мини?" пита ме първият срещнат колега.

- 9:05 ч .: Зермати, прости му, те не знаят какво яде.

- 9:10 ч .: Започвам да работя, докато присвивам очи към торбата с кроасани, която току-що купих за хранене, която ще имам, когато наистина съм гладен.

- 9:13 ч .: Взех две, в случай че едната не е достатъчна, но в момента, в който съм с вътрешното си Аз, няма съмнение, че ситостта ще те хвана в движение след две хапки. Трябваше да взема мини сладкиш, освен това мразя бъркотията.

- 9:17 ч .: Треперът означава ли, че тялото ми се детоксикира от храна или че съм на ръба на каталепсия? ?

- 9:23 ч.: Уважение към всички гладни стачки по света.

- 9:27 ч .: Залитам към тоалетната, само за да проверя тази история на гастрото. Заради изпотяванията. И стомашни спазми.

- 9:29 ч .: Искам да ям рулото хартия. Мисля, че това е началото на глада.

- 9:32 ч .: Ще издържа до 10:00 сутринта, така че и моята чест.

- 9:46 ч.: Как трябва да се турбинира на нивото на метаболизма там. Според мен моите ензими атакуват втория слой мазнини. Бедрените ботуши Prada са мои. Каква прекрасна машина е човешкото тяло, като се замислиш. Просто пуснете и всичко се нормализира.

- 9:48 ч .: Решено е, ще ям само половин кроасан, твърде лошо за отпадъците. Най-лошото е, че дори не става въпрос за воля, просто тотално промених връзката си с храната.

- 9:57 ч .: Което не означава, че и аз ще си позволя да умра.

- 9:59 ч .: Но яденето само на половин кроасан почти би било като да ме убиеш. И без това имам деца.

- 10:00 часа: Не омазняваме, когато сме гладни.

- 10:10 ч: Не съм далеч от ситостта, усещам го. Но според мен, като ям втория кроасан, ще съм сигурен. Освен това, така или иначе, няма да ям отново, докато отново не съм много гладен. И ако е, ще е около 20:00 ч. Дори утре. Няма да издържа 48 часа с нито един кроасан в кокоса, не ?

- 10:12 ч .: Дори Ганди щеше да го изяде, вторият.

- 10:14 ч .: Лесно е да слушате тялото си. Нямам търпение отново да съм гладен.

Публикувано на 21 септември 2009 г. от Каролайн и подадено в Zermati and me.