Руанда: изгубената чест на Църквата

ЧРЕЗ ХРИСТИЯНСКИТЕРИ Безусловната подкрепа, дадена от Католическата църква на режима на хуту, е част от политическите сътресения, които вълнуват Руанда през 50-те и 60-те години.

Католическите мисионери (белите отци) първо разчитаха на тутсите, единствените, които в техните очи могат да разберат и преподадат посланието на Евангелието. Но събитията щяха да имат различен обрат в навечерието на независимостта на Руанда. Малцинството Тутси, което след това беше подкрепено и образовано от заселниците и Църквата, е спечелено за антиколониалистки идеи (особено тези на Патрис Лубумба в Конго и освободителните движения в Южна Африка). През този период тутсите поставят под въпрос не само колониалната сила, но и Църквата като институция. Те осъждат по-специално монопола на мисионерите по въпросите на образованието и защитават секуларизма.

Изправена пред нарастването на тези искания, католическата църква ще се откъсне от тутсите, сред които имаше много свещеници и мисионери, които да застанат на страната на хутите. И това, за да подклади идеологически контра-огън на идеите за независимост, които започнаха да се разпространяват в Руанда.

Със сигурност имаше случаи на героизъм от свещеници, които не се поколебаха, рискувайки живота си, да дойдат между палачите и измъчените. Духовници от хуту са били убити, защото са приютявали Тутси. Други, напротив, застанаха на страната на убийците. Те предадоха хората, които се бяха приютили в техните енории, на милиционерите от Хуту. Така е и с отец Вацлав Мюниесяка, доскоро настанен във френска епархия.

Но там следователят се изправя срещу това, което всички историци на геноцида (този на арменците през 1915 г., този на евреите и циганите в Европа по време на Втората световна война, този на тутсите в Руанда през 1994 г.) потвърждават: непосредствено след геноцид винаги се случва отрицание, т.е. политиката, водена от убийците на паметта. Убийци, защото чрез своите писания и изявления те отричат геноцида, извършват опит за унищожение на хартия или на екрани и радиостанции, което предава действителното унищожение.

Независимо от това, започва непосредствената история на геноцида. Използва предимно паметта на оцелелите и свидетелите. Всъщност има малко писмени сведения за този геноцид, авторите му най-често успяват да се организират директно помежду си, защото Руанда е малка държава. Това не попречи на системното администриране на кланетата. Но веднага виждаме как отрицанието може да действа върху този факт: тъй като няма нищо написано, няма доказателства, няма организатори. Ето защо устното и филмираното разследване е толкова важно: то представлява исторически архив, който сега, но също така и по-късно, ще бъде противопоставен на негативизма.!

За съжаление католическата църква не избягва тази ревизионистка работа. Разпитана относно отговорността на много от нейните свещеници за геноцида, тя решава да хвърли срам върху това произведение на паметта и призовава за идеологическа манипулация, неспособна, тъй като се откъсва от негативистките четения на белите бащи, мисионери, евангелизация в Руанда, интелектуално и политически съвместно отговорна за историята на геноцида, поради техния основен принос за расиализацията на руандийското общество.

Проблемът е, че Втората световна война не е довела до изоставянето на расовата идеология на този африкански хоризонт, сякаш европейските политически и идеологически дебати не трябва да засягат големия интернат в Руанда-Уранди. Вярно е, че френската църква никога не е поправила сътрудничеството си при режима на Виши преди петдесет години. Днес тя се обезчестява, като подкрепя руандски милиционерски свещеник, представляващ църква, която, твърде влиятелна в Руанда, твърде въвлечена в игрите на властта, е забравила, че за Евангелието „няма евреин или грък“.

Отец Вацлав Мюниешака, преследван от френското правосъдие за геноцид и изтезания, се яви вчера пред обвинителния състав на Апелативния съд в Ним, който трябва да се произнесе относно продължаващото му задържане. Прочетете страница 11