Веган, но не само: проучване за най-добрите диети за климата

Веганската диета би била най-малко вредна за околната среда, но по-гъвкавите диети биха могли да имат сравними ползи за околната среда, според проучване от 2019 г., което оценява въздействието на 9 вида диети в 140 страни.

След доклад на експерти по климата на ООН, който подчерта необходимостта от променете нашите хранителни навици за борба с глобалното затопляне, изследователите са моделирали въздействието на тези 9 диети (от веганска - без никакъв животински протеин - до един ден в седмицата без месо) върху 140 държави, за които ФАО разполага с надеждни данни относно хранителния баланс за периода 2011/13.

Предимствата на веганската диета

Според тяхното проучване, "движение към диети на растителна основа е от съществено значение за постигане на целите "по отношение на глобалното затопляне.

В действителност, ако 140-те проучени страни приемат диета, сравнима с тази на развитите страни от ОИСР, поради което значително увеличава потреблението им на месо и млечни продукти, въглеродният отпечатък на глава от населението ще се увеличи със 135%, а отпечатъкът 47% вода.

От друга страна, приемането на веганска диета намалява средния въглероден отпечатък на глава от населението със 70% и ще отдели най-малко парникови газове в 97% от изследваните страни.

Интересните вариации

Но диетите, включващи консумацията на животни в дъното на хранителната верига (малки риби като сардини или херинга, мекотели или насекоми) показват по-голяма гъвкавост и вноски в протеин това може да е необходимо за определени популации, особено в страни с проблеми с недохранването, с съпоставими ползи за околната среда.

Следвайте по ред вегетарианската диета от две трети (едно на три хранения), след това вегетарианска (с яйца и млечни продукти), песцетарианска (рибата като единственият животински протеин), без червено месо, без млечни продукти, с ниско съдържание на червено месо и с един безмесен ден на седмица.

От 9-те проучени режима, първите 7 ще намалят глобалния въглероден и воден отпечатък, ако 140 държави ги приемат, но последните два ще ги увеличат.

Трудният баланс между богатите страни и развиващите се страни

Изследването предупреждава, че хранителни цели ще има глобално въздействие тъй като 49% от изследваните страни не достигат препоръчаното ниво на прием на протеини, 36% в калории. Надграждането може да намали, а понякога и да отмени, екологичните ползи от промяната в диетата.

Затова тя препоръчва подход по държави, развитите страни с богата диета трябва да променят навиците си повече, а други да адаптират развитието си.

Що се отнася до приема на храна, не е изненадващо месото от преживни животни който има най-висок въглероден отпечатък: средно и на порция, 316 пъти повече от бобовите растения, 125 пъти повече от ядките и семената и дори 40 пъти повече от соята.