Владимир Путин разширява сталинските методи, установени от Борис Елцин. Предстоящите руски избори ще бъдат фарс. Тоталитарна Русия.

Големият парадокс на новата руска история е фактът

че Западът аплодира горещо усилията на последователни правителства на Борис Елцин за установяване на демокрация и пазарна икономика, когато същите тези реформи всъщност служеха като параван за установяване на нов тип сталинизъм.

По време на сталинизма почти една трета от населението е работило без пари, ако не и за нищо. Днес този дял се е удвоил. Качеството на медицинската инфраструктура се влошава видимо. Един милион души са затворени в ужасяващи условия, като продължителността на предварителното задържане е средно две до три години.

Двадесет милиона души по един или друг начин се поддадоха на режима на Сталин: жертви на екзекуции, трудови лагери, смъртни случаи в изгнание или глад. Днес поради плачевните условия на живот руското население намалява със скорост от един милион жители годишно, към което трябва да се добавят и загубите от двата чеченски конфликта. Вълна от мафиотски терор бушува в цялата страна. Въпреки това руските граждани са официално свободни и дори им е разрешено да пътуват в чужбина. Да живее модернизмът!

При Сталин не е имало свобода на печата или свободни избори, което днес вече не е вярно. Но нарастването на продажната цена на списанията, общото обедняване на населението, доведе до 40% спад в тиража на периодичните издания, като всеки продаден екземпляр имаше средно двадесет читатели. Освен това почти всички вестници и телевизионни канали са под контрола на олигархиите, всички повече или по-малко свързани с властта на държавата, която по този начин упражнява прикрито право на цензура, гарантирайки, че нейните интереси никога не се обслужват.

В този контекст изборите задължително придобиват вид на фарс. Медиите изливат отровата си върху най-сериозно противопоставените на Кремъл кандидати и само преливат думите им. Няма нищо изключително във фалшифицирането на гласове.

През съветската епоха човек можеше поне да се похвали с присъствието на реални избори: лидерите на Централния комитет и на Политбюро на комунистическата партия бяха избрани измежду истински политически фигури, всяка от които беше съставена от различните сили, представени в правителството.

От друга страна, Елцин не се срамуваше да набира лидерите си, като черпеше само от собственото си политическо семейство. Именно на такива "избори" дължим появата на Владимир Путин, полковник от КГБ/ФСБ от рода на Александър Коряков, всемогъщия президентски бодигард.

При Путин беше предприета по-нататъшна стъпка в инсталирането на съвременния сталинизъм. Авторитаризмът придоби сила: в подкрепа на милитаризирано общество, ревизиран нагоре бюджет на армията, "специалните подразделения" на ФСБ отново проникват в армейските батальони, военното образование постепенно се възстановява в училищата, офицерите от запаса се обучават редовно, и няма колебание при разширяване на наборната повинност сред завършилите и студентите.

Националистическата пропаганда, яростно враждебна към Запада, със сигурност си проправя път. Частните охранителни агенции имат значително влияние. Провъзгласявайки високо и ясно своето родство с "агенциите" на стария режим, те триумфално празнуват 80-годишнината от Чека-КГБ-ФСБ. Путин намира за добре да отиде и да положи венец на гроба на одиозния лидер на КГБ Юрий Андропов, който участва до голяма степен в унгарското въстание от 1956 г. и инициира практиката за затваряне на дисиденти в психиатрични болници.

Медиите с готовност описват организации, посветени на защитата на гражданските права, за разлика от нацията, решително пораженски (с оглед на чеченския конфликт) и действащи на заплата на Запада. Три четвърти от тези организации също са лишени от правото си да упражняват каквато и да е законна дейност. В много области административната власт и съдилищата също лишават социалните организации, образувани от национални малцинства (германци, евреи, арменци и корейци), от правото им да съществуват.

Непрестанните атаки срещу свободата, извършвани от пресата, сега са порочни. Случаят с репортера на Радио Либерте Андрей Бабицки ясно подчертава аморалността на централната власт, нейната непоносимост към свободата на изразяване и нейното пренебрежение към закона.

Елена Бонър е правозащитничка и вдовица на Андрей Сахаров. Подписан също от този текст: Леонид Баткин, историк; Юрий Буртин, журналист; Юрий Самодуров, директор на фондация „Сахаров“; Вадим Белоцерковски, журналист; Андре Пионтковски, директор на Центъра за стратегически изследвания на Академията на науките; и Сергей Григорианц, президент на фондация „Гласност“.

(Преведено от английски от Bérangère Erouart.)