2011-2020: От арабската пролет до есента на демокрацията в Египет? (1/3)

От Мохамед Ел Амин Мезиане, Николас Клингелшмит
Публикувано на 20.03.2020 г. • променено на 04.09.2020 г. • Време за четене: 7 минути

Египетски демонстранти протестират в централната част на Кайро, за да поискат свалянето на президента Хосни Мубарак и призовават за реформи на 25 януари 2011 г. Хиляди демонстранти излязоха по улиците на Кайро, изправени пред масирано полицейско присъствие, за да поискат свалянето на президента Хосни Мубарак в протест, вдъхновен от народното въстание в Тунис.

МОХАМЕД АБЕД/АФП

Девет години след избухването на Арабската пролет в Близкия изток, която особено развълнува Египет, като доведе до уволнението на Хосни Мубарак, който беше на власт от 1981 г., какво се случи с стремежите за напредък и демокрация на египетския народ на площад Тахрир ( 1)? Тази първа част обръща внимание на избухването на демонстрации в началото на 2011 г. в Кайро, до уволнението на Хосни Мубарак.

Поглед назад към избухването на Арабската пролет в Александрия и Кайро, от Хосни Мубарак до Мюсюлманското братство

След нападенията от 11 септември 2001 г. бъдещето и настоящето на региона на Близкия изток стана приоритет в дипломатическата програма и програмата за сигурност на САЩ и техните съюзници в НАТО. Това определяне на приоритетите беше свързано с борбата с тероризма, но също така, и допълващо се, с определено желание за преодоляване на трудностите от политически, икономически и социален характер, в които няколко държави в региона вече се оказаха в продължение на много години ( 2).
В своя годишен доклад (3) от 2002 г. ПРООН (Програмата на ООН за развитие) стигна до заключение, според което всички държави от арабския свят се считат за лоши в световната класация въз основа на „Индикатор за човешко развитие ( HDI), създадена от тази програма на ООН и базирана на икономически и социални критерии, като брутен вътрешен продукт на глава от населението, средно ниво на образование и средна продължителност на живота.

Държави в региона на Близкия изток като Египет, Саудитска Арабия и Ирак също бяха в лошо положение в много класации на неправителствени организации (НПО) относно политическите свободи, научния прогрес или отново правата на жените, в период, който беше описан като „загубени десетилетия“ от международни наблюдатели (4).

Разпад и еволюция на влиянието на САЩ в Близкия изток, от Буш до Обама

Администрацията на Буш беше приела това наблюдение на ПРООН, като стартира по това време Програмата за свобода (5), външнополитически проект с цел демократизиране на Близкия изток, чрез принудителни средства, ако е необходимо, с цел изкореняване на авторитаризма и - често неговите обществени последици - недоразвитие, което е било основа за тероризъм, според администрацията на САЩ (6). Във всеки случай тази реторика оправдава с известна щедрост американския интервенционизъм от онова време.

С пристигането на Барак Обама в Белия дом, промяна в политиката и отношението, особено в отговор на човешките, военните и политическите загуби на Съединените щати в Ирак и Афганистан, се очакваше както от общественото мнение на САЩ, така и от международната общност, която повтори това желание, като присъди Нобелова награда за мир на новия президент.

С оглед на това, за да се промени стратегията в американската външна политика в Близкия изток, администрацията на Барак Обама ще започне стратегията „водене отзад” като част от управлението на либийската криза през 2011 г., с цел поставяне себе си в по-малко интервенционална светлина (7).

След президентската си кампания бившият сенатор от Илинойс критикува последователните войни, водени от администрацията на Буш и Програмата за свобода, като въпреки това споделя до известна степен същото наблюдение за въздействието на слабото развитие в Близкия изток. Ориентация към регионалната и световната сигурност ( 8).

В прочутата си реч в Кайро през 2009 г. (9) новоизбраният президент на САЩ призова правителствата в региона да постигнат напредък по отношение на демокрацията, религиозната свобода, равенството между половете и възможностите. Икономически (10). Тази визия за Обама се споделя от няколко западни наблюдатели, които твърдят, че дисфункцията в арабския свят е резултат от социално-политически договорености, които маргинализират човешкия потенциал, подчертават неравенствата и благоприятстват определен елит, който управлява въпреки интересите на по-голямата част от населението (11).

Две години след тази реч, през 2011 г., арабските граждани излязоха масово, още през януари, по улиците на Тунис, Алжир, Триполи и Бенгази, Дамаск или дори Сана. На преден план бяха младежите в тези градове, водени от желанието за промяна.
На 25 януари 2011 г., който съвпадна с Деня на националната полиция в Египет, този сценарий се случи в Кайро, хиляди египетски протестиращи излязоха на улиците. В по-голямата си част това бяха млади хора, от всички социални класи и от всички политически ивици в Египет (12).

Атаката срещу човешкото достойнство, спусъкът за арабската пролет в Египет

Според тунизийския писател и социолог Азиз Кричен, инициирането на революция обикновено зависи от спазването на две групи условия, първата цел и втората субективност. Обективните условия по същество са свързани с действието на социалните сили, докато субективните условия са подчинени на характеристиките на съществуващите политически сили. С други думи, преломната точка, която предизвиква революция, е усещането за социални сили, в случая фактът, че народното мнозинство вече не иска да живее както преди и това желание за промяна е толкова силно, че управляващият елит се оказва неспособен да управлява както преди (13), тоест със същите хора, същите съюзи в рамките на режимите.

Такъв беше случаят в Египет, където степента на отчаяние, особено свързана с много висок процент на безработица и липсата на политически свободи, причинени от полицейската репресия, направи страната благодатна почва за избухването на криза., според логиката на Кричен.

Катализаторът в Египет беше, подобно на провокаторите за протести в Тунис (14) и Сирия (15), смъртта на младия Халед Саид под изтезания в полицейско управление в Александрия. Този млад Александрит е арестуван от полицията и откаран в полицейско управление, където е бит до смърт от двама служители (16).
Тогава новината за смъртта на този млад се разпространи много бързо в зората на ерата на социалните мрежи, с която египетската младеж вече се справяше сръчно, противно на силите на тогавашния режим, и свързаната общественост на страните тогава видях хиляди хора да споделят снимката на обезобразеното лице и натъртено тяло на Халед Саид във Facebook (17).

Този инцидент остави египтяните, както и останалите арабски народи, възмутени и решителни пред авторитарните режими, които според всеобщия консенсус не зачитаха светостта на човешкото достойнство (18).

По този начин на 25 януари 2011 г. хиляди египтяни излязоха на улицата, облечени в портрета на Халед Саид, и извикаха лозунга, който ще се използва в целия арабски свят: „Chaab yourid isqat al-nizzam“ (хората искат есента на режима).

Президентът Хосни Мубарак, който заемаше поста от 1981 г., можеше да остане на поста си още 18 дни. На 11 февруари 2011 г. той е свален от Върховния съвет на въоръжените сили (CSFA), група висши военни служители, които се възползват от възможността за държавен преврат в полза на улицата и съобщават по същия повод разпускане на парламента и спиране на конституцията (19).
Този период, когато SCAF заемаше властта, беше особено чувствителен в историята на страната, доколкото египтяните чакаха да се осъществи истински демократичен преход, след като преживяха трагични ситуации на репресии и сблъсъци между границите на народната опозиция (20) . Тези събития ще повлияят на бъдещето на онова, което ще бъде запомнено като революцията от 25 януари 2011 г. (21).
Тази дата отбелязва и идването на власт на движението „Мюсюлманско братство“ след законодателните избори в края на 2011 г., след това президентските избори през юни 2012 г.